Историята, която искам да ви разкажа, е много лична и затова ще спестя имената в нея. Основната причина, която ме кара да я споделя, са непрекъснато изскачащите статии, написани от знайни и незнайни психолози и специалисти по връзките, които в повечето случаи твърдят, че ако един мъж е изневерил и жената реши да остане в една такава връзка, то тя не обича и не уважава себе си. Дали това е така във всеки случай, преценете сами.
Бях една от хилядите жени, които живееха в брак „заради децата“ и „за пред хората“. Чувствах се нещастна и нереализирана. В този етап от живота си имах чувството че съм се пуснала по течението, в пълна безтегловност и невъзможност да се съпротивлявам, се нося без цел и посока.
И тогава се появи Той. Срещнах го покрай служебните ми ангажименти. Беше красив, но ми се стори високомерен и надут, което в първия момент силно ме отблъсна – никак не обичам такива мъже. Съдбата реши да ни срещне отново три месеца по-късно, когато се разминахме в един тесен коридор, погледите ни се срещнаха и той ми се усмихна широко. Чувството беше все едно ме удари ток. Реших да не се задълбочавам толкова и продължих по делата си. Докато вечерта месинджърът ми не изпиука. Оказа се че той ме е открил във фейсбук и ми е пратил покана. Аз, разбира се, я приех. „Много беше красива днес“ ми написа той, а аз с целия скептицизъм на почти 35 годишна жена реших че няма да се размеквам от един комплимент. Всъщност отдавна се бях размекнала. А той се оказа много интелигентен, със страхотно чувство за хумор, а на живо си допаднахме още повече. Беше се разделил с жената от която имаше дете и беше сам. Ще пропусна подробностите, само ще отбележа че между нас имаше невероятна химия – страшно привличане от първата секунда. И в същото време някаква абсолютна свобода. Никой не задаваше излишни въпроси. Във времето, в което бяхме заедно, всичко беше страхотно и това стигаше. И точно в този момент дойде новината, че го изпращат в друг град, където трябваше да се установи за неопределено време. На около 150 км от мен. Беше ясно че ще продължим да поддържаме връзка от разстояние. На мене сякаш ми трябваше някакъв тласък, за да се реша да променя живота си и да сложа край на безсмисления си брак. Вечерта преди той да отпътува бяхме заедно в квартирата му, правихме невероятен секс, пихме вино и аз му помогнах да си събере багажа. След това му звънна една негова колежка и той каза, че тя щяла да мине по-късно да си вземат довиждане. Което ми се стори малко странно, но реших, че е тъпо да съм подозрителна. Никой, никога не ме беше наранявал и нямах онзи рефлекс, който негативният опит изгражда.
Времето минаваше, макар и от разстояние, връзката ни ставаше все по-силна. Виждахме се веднъж или два пъти месечно, аз бях в развод, планирахме да живеем заедно. И тогава дойде онази сутрин. Бях пристигнала вечерта, за да изкарам няколкото почивни дни с него. Рано сутринта от работата го извикаха по спешност и той излезе буквално на пожар. Станах и докато пиех кафе и се чудех какво да правя докато го чакам, лаптопът му беше в другата стая, явно отворен, защото непрекъснато идвха някакви известия по месинджър или вайбър и аз, колкото и да не си падам по тези неща, просто погледнах.
Това, което видях, ме беляза за винаги.
Жени. Всякакви – предимно от онези, с които никой не иска да създаде семейство. Сексуални намеци, голи снимки…. И изведнъж ми изскочи чат с бившата му колежка – онази, дето трябваше да мине да му каже „чао“. От разговора им ставаше ясно, че същата онази вечер, след като аз съм си тръгнала, са правили секс, а той й пишеше неща, които на мен не ми беше казвал никога.
Бях в шок.
Няма как да го опиша с думи. Единственото, което можах да направя в този момент, беше…да бягам. Да скоча в дънките, да грабна якето, да обуя кецовете и бягам, без дори да се замисля, че оставям отключено. Исках възможно най-бързо да изчезна от това място, от този, очевидно, непознат човек. Опитвах се просто да дишам. От близкия павилион си купих пакет цигари – нещо, което не бях правила от 10 години. Изключих си телефона, не исках в този момент да чувам или виждам никого! Обикалях като безумна. Шокът беше толкова голям, че дори не можех да заплача. Дори не знаех какво точно чувствам. Опомних се, когато някак си се бях озовала на автогарата. Попитах за автобус и за мое щастие имаше, само след 30 минути. Единственото ми желание беше да седна в автобуса и да се прибера у дома. Нямах идея какво щях да правя с живота си после. И изведнъж отнякъде се появи Той… Разтреперан, пребледнял, уплашен. Притеснил се какво се случва с мен, защо ме няма, защо е отключено, а телефонът ми е изключен. Разкрещях се, нещо в мен се отприщи – започнах да плача и да го удрям, той ме прегърна и също плачеше… Знам, че звучи като сцена от драматичен филм и, повярвайте ми, всеки такъв филм, ряпа да яде! Не ми даваше да тръгна. Убеди ме, че трябва да поговорим. Говорихме цяла нощ. Призна ми, че има проблем със секса, мания, свързана с травма в детството …но ми призна, че ме обича, че за първи път наистина обича някого и е готов да превъзмогне проблема си. Умоляваше ме да му дам шанс. И тогава аз, обратно на здравия разум, отвъд очевидния му проблем със секса, го погледнах и видях човекът, който просто има нужда да бъде …обичан. Дадох му шанс. След няколко месеца заживяхме заедно.
Оказа се обаче, че случката е нанесла жестоки поражения върху мен. Периодично ставах подозрителна и ревнива, всеки поглед на жена към него, ме вадеше от равновесие, ровех из телефона му, из лаптопа, вдигах скандали… Колко пъти си мислех, че съм сгрешила, че дадох шанс. Но истината е, че през цялото време, осъзнали проблемите си, и той, и аз работехме върху себе си, всеки се бореше с демоните си, но нито за секунда, нито един от нас не се отказа от другия. За да започнат нещата лека полека да се избистрят. Може би за това допринесе и фактът, че аз от началото на връзката, във всеки един момент аз бях такава, каквато съм – той ме видя щастлива, тъжна, отчаяна, решителна, разколебана, слаба, наранена, унижена, с разголена душа. Нито за секунда не спрях да бъда себе си и че през цялото време вярвах в онзи глас, който ми шепнеше, че отвъд раните си, той е добър и стойностен човек. Не му спестявах нищо – във всеки момент изразявах емоциите си, защото вярвах, че така трябва.
Постепенно с времето станахме екип – сродни души, бизнес партньори, приятели, любовници. Всяка вечер аз заспивам гушната в него, спокойна и щастлива, а неговата ръка неизменно стиска моята, дори в съня. Минахме през много тежки, но и през много красиви моменти и с всеки изминал ден аз осъзнавам, че го обичам и че това е моят мъж, моята любов. Човекът, с когото гледаме в една посока, с когото заедно израстнахме – като двойка и като отделни личности. Човекът, изпратен ми, за да ме научи на нещо важно: да слушам само и единствено сърцето си и да не спирам да раздавам любов. Защото в любовта няма правила. Слушайте само сърцата си.
Kaкто пее Лейди Гага в „Shalow”:
В дълбокото, пускам се без страх
Не стигам дъното
През повърхността, където няма болка
Далеч сме от плитчините сега….
