На 27 декември или третият ден след Рождество, Православната църква почита паметта на Свети Стефан.
Денят е известен като Стефановден.
Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Стефан, Стефка, Стефи, Стефани, Стефанка, Стефания, Венчо, Венцислав, Венцислава, Фани, Фанка, Стамен, Стамена, Станчо, Стан, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Запрян, Запро, Запряна, Цанко, Цано, Цанка, Цани, Стоян, Стоянка, Стояна, Стоичко.
Вечерта, на този празничен ден, семейството се събира на обща трапеза, на която присъстват месни гозби и ястия.
Кратка житейска история.
Свети първомъченик Стефан е първият християнски мъченик, пострадал за Христовата вяра, когато бил на около 30-годишна възраст.
След слизането на Светият Дух върху апостолите, църквата започнала бързо, да се разраства, което наложило да поеме грижите за сираци, вдовици, изобщо за бедните, които са били кръстени.
Апостолите поискали от християните да излъчат седем достойни мъже за тези грижи. Посветени в дякони, апостолите ги направили свои най-близки помощници. Сред дяконите бил младият Стефан, който се наричал архидякон, т.е. първият дякон. Той се откроявал от останалите със силната си вяра и дар слово.
Стефан се отличавал особено, защото смело говорел за Христовата вяра и вършел велики знамения и чудеса в Неговото име.
Всичко това, обаче предизвикало гнева и яростта на определена група от хора. Те започнали да търсят възможност да го посрамят.
С гнева си надигнали народа срещу Светецът. Намерили лъжесвидетели, които упрекнали Стефан, че похулил закона на Мойсей и Йерусалимския храм. Това било жестоко!
Божията благодат, с която била изпълнена душата на Стефан, в този момент проблеснала и озарила лицето му с небесна светлина. Той заприличал на Ангел небесен.
Свети Стефан рекъл: „Хора с неверни сърца и уши! Вие, винаги се съпротивлявате на Светия Дух!“
След тези си думи той, вече не очаквал, че ще бъде пощаден от огорчените свидетели. Сърцата им се изпълнили с гняв и злоба, докато го слушали, скърцали със зъби.
Стефан бил изведен извън града. Започнали да го убиват с камъни.
В далечината на Елеонския хълм, Пречиста Богородица застанала и гледайки мъченическата смърт на Стефан, горещо се молила за него. Поискала от Божият син да даде сили на мъченика и да приеме душата му с мир и любов. Обсипван с камъни, Стефан гледал към небето и се слял с Духа Божий.
След смъртта на мъченика в Йерусалим започнало преследване на християните, от което те са принудени да бягат в различни части на Светите земи и в съседство. Така християнската вяра започнала да се разпространява из различни части на Римската империя.
Неговото свято тяло било захвърлено, без да бъде погребано, за да бъде разпокъсано и погълнато дивите животни.
Тленните му останки лежали на земята дни и нощи наред, но не били доближени от нищо, защото Бог ги пазел.
Известният Гамалиил изпратил хора, отдадени на вярата, да вземат тялото на първомъченик Стефан. Лично той го погребал в собствената му земя, в пещера недалеч от Йерусалим.
През 415 г., по чудо, мощите на Свети Стефан били открити. Тържествено са пренесени от село Кафаргамала в Йерусалим, от архиепископ Йоан, заедно с двама епископи.
От този ден нататък мощите на Светецът започнали да изцеляват хора.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
