Всяка година на 5 декември православната църква чества паметта на Свети Сава Освещени, наречен още Савинден.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Сава, Савка, Слава, Славина, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо, Слави, Славейко, Славейка, Съби, Сабина, Десислава, Десислав.
Народната поговорка гласи: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”.
Кратка история за животът на Светеца.
Св. Сава осветил палестинската пустиня с живота си, подобно на ангел (от където и носи името Освещени), е роден в малкото градче Муталаска, в Кападокия (дн. Турция), през 439 година. Едва 8-годишен, а вече осъзнал суетата на този свят, той бил изпълнен с чиста любов към Бога, затова постъпил в близкия Флавиев манастир. Въпреки всички усилия на семейството да откъснат момчето от силната си вяра в Христа, той останал непреклонен в решението си и бързо се присъединил към всички монашески послушания.
Посветил десет години в манастир, Свети Сава с благословията на игумена потеглил за Йерусалим. Там срещнал монах Евтимий Велики, известен със светия си живот, Сава със сълзи молил стареца да го заведе при свой ученик.
Около 469 г. получил разрешение да се оттегли в пещера, намираща се близо до манастир. Там той посвещавал пет дни от седмицата в горещи молитви, без никаква храна, а в събота и неделя идвал в манастира, за да участва в литургията.
След смъртта на Св. Евтимий, Светецът се оттеглил в безлюдната пустиня, за да се изправи срещу самия дявол и неговите слуги.
Посветил четири години в отшелничество, Свети Сава бил отведен от Ангел в пещера, разположена на самия ръб на скала. Тук монахът посветил следващите пет години от животът си в съзерцание и молитва. Едва след това, Бог разрешил на Своя изпитан предан да разбере, че е дошло време да предаде опита от аскетичния си живот на учениците си.
Всяка година, по примера на своя духовен баща, монах Евтимий, по време на Великия пост той отивал далеч в пустинята. По време на един такъв престой на безлюдно място монахът се установил на хълм, който бил обитаван от демони. След като „изчистил“ това място с молитви, той основал там нов манастир, за вече изпитани в аскетичния живот монаси.
Непримирим враг към слугите на ада, Свети Сава винаги е бил кротък и снизходителен към хората. Дори, когато два пъти, част от братята му надигнали възмущение срещу него, той доброволно напускал поста си, без да се опитва да се защитава с думи или да налага властта си със сила.
През 531 г., по време на кърваво въстание на самаряните, Свети Сава отишъл в Константинопол при император Юстиниан, за да привлече неговата помощ и покровителство. От своя страна той пророчески предсказал на владетеля предстоящото повторно завладяване на Рим и Африка.
Постигнал в душата си блажено безпристрастие и непоклатимо служене на Бога, Свети Сава опитомявал диви животни, изцелявал тежко болни, а с молитвите си призовал благодатен дъжд в измъчената от суша и глад пустиня.
Той продължил да изгражда нови манастири в дивата пустош, така че освен титлата водач на отшелниците, той бил натоварен и със задълженията на изповедник на седем монашески общности. Свети Сава мъдро повел легионите на Христовата смирена армия, като полагал грижи за единството във вярата.
