Коклюшът, известен също като магарешка кашлица, е силно заразно бактериално заболяване, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Характеризира се с тежка кашлица, която може да продължи седмици или дори месеци. Въпреки че съществуват ефективни ваксини, коклюшът все още представлява значителен здравен проблем в много части на света. Eдна от основните причини за продължаващото разпространение на коклюша е намаленото ниво на ваксинация в някои общности. Въпреки че ваксините срещу коклюш са включени в рутинния имунизационен календар на много страни, съществуват региони с ниско покритие на ваксинацията поради различни причини:
- Липса на достъп до здравни услуги – в някои части на света, особено в селските и отдалечени райони, достъпът до здравни услуги е ограничен. Това води до пропуски в рутинните имунизационни програми.
- Недостатъчна информираност – липсата на достатъчно информация за важността на ваксинацията и нейните ползи може да доведе до пропускане на ваксинации.
- Колебание по отношение на ваксините – в някои общности съществува скептицизъм към ваксините, подхранван от дезинформация и митове за тяхната безопасност и ефективност.
Промени в бактерията
Вordetella pertussis еволюира с времето, което може да намали ефективността на ваксините. Някои изследвания показват, че бактерията може да развие мутации, които я правят по-малко податлива на ваксиналния имунитет. Това води до увеличаване на случаите на заболяване дори в добре ваксинирани популации. Имунитетът срещу коклюш, придобит чрез ваксинация или преболедуване, не е пожизнен. Той намалява с времето, което означава, че възрастните, които са били ваксинирани като деца, могат да бъдат податливи на инфекция. Това създава нуждата от бустер дози за поддържане на защитата.
Коклюшът е широко разпространен в глобален мащаб, като случаите варират значително в зависимост от региона. В развитите страни с добре организирани програми за имунизация случаите на коклюш са относително редки, но все още се наблюдават огнища. В развиващите се страни, където достъпът до ваксини може да бъде ограничен, коклюшът остава сериозен здравен проблем. В развитите страни, където рутинните имунизационни програми са добре установени, случаите на коклюш са значително намалели през последните десетилетия. Въпреки това, през последните години се наблюдават периодични огнища на заболяването, дължащи се на:
- Прекъсване на ваксинационния график -в някои случаи родителите забравят или пропускат ваксинациите на своите деца, което увеличава риска от разпространение на коклюш.
- Намален имунитет при възрастните – възрастните, които са били ваксинирани като деца, но не са получили бустер дози, могат да бъдат податливи на инфекция и да разпространяват заболяването.
В развиващите се страни, където здравните системи са по-слаби и достъпът до ваксини е ограничен, коклюшът остава основна причина за заболявания и смъртност, особено сред малките деца. Липсата на ресурси за организиране на масови ваксинационни кампании и липсата на достатъчно здравни работници са основни предизвикателства пред контролирането на заболяването.
Превенция и контрол
Ваксинация
Ваксинацията е най-ефективният начин за предотвратяване на коклюш. Ваксините срещу коклюш са обикновено комбинирани с ваксини срещу дифтерия и тетанус (DTP ваксини). Рутинните имунизационни програми включват няколко дози от тази ваксина в детска възраст, както и бустер дози за възрастни. Ваксинацията трябва да бъде широко популяризирана и достъпна за всички групи от населението, за да се постигне високо ниво на имунитет в общността.
Образование и информираност
Увеличаването на обществената информираност за важността на ваксинацията може значително да помогне за увеличаване на ваксинационното покритие. Образователни кампании, насочени към родители и здравни работници, са ключови за борбата с колебанието по отношение на ваксините. Информирането на обществеността за рисковете от коклюш и ползите от ваксинацията може да доведе до по-високи нива на ваксинационно покритие и намаляване на разпространението на заболяването.
Проследяване и контрол на огнищата
Здравните власти трябва да осъществяват активен мониторинг на случаите на коклюш и бързо да реагират на огнища чрез проследяване на контактите и прилагане на допълнителни ваксинации при необходимост. Ефективното проследяване на контактите и навременната ваксинация могат да ограничат разпространението на заболяването и да предотвратят по-големи огнища.
Лечение
Лечението на коклюш включва използването на антибиотици за намаляване на тежестта на симптомите и предотвратяване на разпространението на инфекцията. Важно е да се осигури адекватна поддръжка и грижа за болните, особено за децата и възрастните хора, които са най-податливи на усложнения. Осигуряването на достъп до медицинска помощ и подкрепа за семействата, засегнати от коклюш, е от съществено значение за ефективното справяне със заболяването.
Според данни за 2024 година, разпространението на коклюш в България показва вариации спрямо различните области. София град е с най-висока заболяемост, като дори 37,22% от случаите се регистрират там. Следващите по висока заболяемост области са Софийска област със 30,92% и Кюстендил със 20,43%. Тези области надхвърлят средната заболяемост за страната и значително влияят върху националната статистика.
В останалите области заболяемостта е по-ниска, като в Благоевград и Бургас се отчитат проценти от съответно 7,66% и 7,28%. Варианцията продължава с Варна, където се регистрира 8,06%, и се намалява в по-малките области като Русе (1,6%), Сливен (1,76%), и Търговище (1,05%). Този дисбаланс в разпространението на заболяването подчертава необходимостта от целенасочени мерки за превенция и контрол в засегнатите области.
Според проведените до момента епидемиологични проучвания от регионалните здравни инспекции, заболяването от коклюш засяга различни възрастови групи, като най-високата заболяемост се отчита сред децата под една година, където достига до 84,9% (48 заболели). След тях следват децата на възраст между 10 и 14 години, като заболяемостта при тях е 62,9% (203 случая), последвани от децата на възраст между 5 и 9 години със заболяемост от 44,4% (135 случая), децата на възраст от 1 до 4 години със заболяемост от 29,6% (68 случая) и накрая тези на възраст между 15 и 19 години със заболяемост от 21,9% (66 случая). Лицата над 20 години представляват общо 62 случая.
От общо 582 заболели лица, 92 или 15,8% са били хоспитализирани, като 45% от тях са деца под 1 година (41 лица), 25% (23 лица) са деца на възраст между 1 и 4 години, а по 7,6% (по 7 заболели) са били на възраст между 5 и 9 години и между 10 и 14 години. Хоспитализирани са също и 8 лица над 20 години.
Относно регистрираните усложнения, те засягат 21 лица или 3,6% от проучените случаи. Най-високата честота на усложненията е сред децата под 1 година, където 61,9% от усложнените случаи са отново деца до 1 година. Починали са 2 деца на възраст под 1 година, което определя леталитет в тази възрастова група от 4,2%.
Относно проведените имунизации е установено, че без нито една имунизация са общо 50 деца, а други 20 са с незавършена основна имунизация. Общо 70 деца (12% от всички заболели) са без основна имунна защита. Възрастта до една година е с най-висока честота на необхванатите с имунизации деца, които са 57,1% от общия брой неимунизирани случаи, поради ненавършена възраст или други причини.
Заразността на коклюш е изключително висока, като може да достигне от 75% до 90% (т.е. практически всички контактни лица могат да заболеят от коклюш). Проведени проучвания показват, че един болен човек може да зарази до 15-17 други лица. Този високо заразен характер на болестта е от голямо значение за общественото здраве и изисква внимателни мерки за контрол и превенция.
Въпреки напредъка в медицината и наличието на ефективни ваксини, коклюшът продължава да бъде значим здравен проблем в много части на света. Разбирането на причините за неговото разпространение и предприемането на адекватни мерки за превенция са ключови за контролирането на заболяването. Продължаването на усилията в посока на образоване на обществеността и подобряване на ваксинационното покритие може да доведе до значително намаляване на случаите на коклюш и подобряване на общественото здраве. Активното участие на здравните власти, медицинските работници и обществеността е от съществено значение за успеха на тези усилия и за гарантиране на по-здраво и безопасно бъдеще за всички.
