След раздяла се оцелява. Бавно. Болезнено. Но все пак се оцелява. Нужно е време. Много време. Докато станеш отново цял. Докато раните зараснат. Докато повярваш отново в живота. В любовта. В мъжете.
След раздяла се оцелява. Не винаги си същият, както преди. Е може би никога вече не си същия. След нея си по-силен. Смел. Добър.
Раздялата е изпит. Най-болезненият. Но и най-добрият. Изпит, в който сълзите са задължителна част. Изпит, в който учителят мълчи. Защото трябва да преминеш през това. И да го вземеш – успешно.
След изпит винаги чувстваш спокойствие и може би удовлетворение. Също като след раздяла. Удовлетворение, че вече не си с този, който те наранява. И те кара да боли. Свобода. Независимост. Спокойствие. Чувства, които настъпват след нея. Но трябва време. Време, за да простиш. На него. И на себе си, разбира се.
Раздялата настъпва, за да сложи нещата в ред. Защото има една сила, която ни пази. И знае кое е най-добре за нас. Сила, която премахва грешните хора от живота ни. Временни лица. Минувачи, които носят добър урок със себе си. Може би малко болезнен или по-скоро много такъв. Но все пак полезен урок.
Защото вече знаем от какво най-много ни боли. И какви хора да не допускаме до себе си. До сърцата си. Защото сърцето, колкото и болка да му причинят – справя се. Вярно, разбива се на малки парченца и може би никога не може да стане отново цяло, както е било някога. Но все пак все още функционира.
Винаги има надежда, докато дишаме. И най-болезнената любовна раздяла, човек е способен да преживее. Така сме устроени. По-силни сме, отколкото предполагаме. По-умни. И много по-добри.
Сърцето винаги е в противоречие с ума. И винаги потърпевшо. Жертва на надеждата за щастие. За любов.
След раздяла се оцелява. Не веднага. Но винаги.
Питаш се как?
Представяме ти някои от начините, които ще ти помогнат да оцелееш и отново да заживееш без да изпитваш страх от любовта и от мъжете.
Позволи си да чувстваш
Най-голямата грешка, която допускат жените, след като са се разделили с него е, когато потискат чувствата си. Дори и да си казват, че не им пука, всички знаем, че не е така. Пука им и то много.
Когато те боли – остави тази болка да превземе цялото тяло. Повярвай, че само така ще може да си тръгне от теб напълно, някой ден. Да, ще трябва време и много търпение. Но и това ще отмине. Като всичко останало.
След всяка буря – изгрява слънце. Слънце, което много скоро ще озари и твое лице.
Сълзите лекуват
О, да. Сълзите са лечебни. Също като морето. Когато си се плачи – плачи. Не се срамувай. Не се потискай. Остави сълзите, които така упорито пълнят очите ти да се разлеят по лицето ти. Напълно нормално е да плачеш. А и това е начинът да се почувстваш малко по-добре.
Погрижи се за себе си
Точно сега е моментът, в който имаш най-силна нужда от любов към себе си. Колкото и да ти е трудно, положи усилия и се погрижи за себе си. Запиши се на спорт, отиди на шопинг с приятелки, дори и може да заминеш за известно време на друго място, с някой твой познат. Смени прическата, отдай се на професионалното ти развитие. Но не се затваряй. Защото ако го направиш, ще изпаднеш в дълбока депресия, която може да съсипе психиката ти.