Как да избегнем стреса и какво точно означава да не си под стрес? Понякога изпадаме в стрес и получаваме удоволствие, тъй като повишаваме нивото на ендогенните хормони на стреса. И така, без да искаме и без да осъзнаваме, се оказваме в негативна среда, която, обаче, не възприемаме като нещо лошо.
Факт е, че много жени и мъже във връзките се оказват в ситуации на абсолютно разочарование, а една от причините е липсата на контрол върху включването на хормоналната система. Причините може да са много, но това е, което всъщност трябва да осъзнаете.
Но нека дадем следния пример. Ако приемате витамин D, който може да се намери в ядките, сиренето, заквасената сметана, но набавен от различни източници, вие си гарантирате по-голяма сигурност, че той няма да липсва на организма ви.
Защото ако утре някой продукт изчезне от живота ви, тогава ще останат другите източници за получаването на въпросния витамин. Факт е и обратното, че страдате имате липса на витамин D и няма такива храни в диетата, тогава здравословното ви състояние започва рязко да се влошава.
По същия начин има много източници на щастие, но много жени търсят този хормон във връзките.
Ако жената е изцяло фокусирана върху връзката, това неминуемо ще доведе до унищожаване на личността й. Тя се опитва да извлече максимума от връзката, забравяйки, че трябва да даде нещо.
Трябва да се опитате да намерите източника на щастие в нещо друго, а не да се спирате само и единствено на мъжа. Не е нужно да живеете със страховете си, че ще го загубите.
Анализирайте живота си и вижте кои области от живота ви са най-важни за вас: работа, приятели, хоби.
Ако анализирате внимателно, ще забележите, че животът е изпълнен със стрес и разрушения, а вие сте пристрастени към бета-ендорфините. Много от вашите сфери на живот може и да не са ви приятни. Ще забележите защо изпитвате толкова много страх във връзката. Всичко това може да стане чрез осъзнаването на тези неща.
След като започнете да създавате допълнителни източници на щастие, ще видите колко бързо ще се измъквате от стреса.
Автор на текста: Марк Бартън, психолог
Превод и редакция: Лора Костова
