Всеки знае, че любовта не се дава просто така. Трябва да се спечели. С усърдие, жертви и всичко останало, което съпътства една връзка.
Както и че по принцип сме задължени по подразбиране да правим всичко в живота си добре, затова не е нужно да очакваме похвали.
Но похвалата е движеща сила, която ни дава стимул и зарежда с енергия за още по-добри постижения. И когато тя напълно липсва от нашия живот, съвсем нормално е в един момент да започнем да обезценяваме работата, успехите и постиженията си.
И в същото време сме много строги към себе си.
Може би имате успешна връзка или още по-добре – стабилно семейство? Или сте сред топ специалистите във вашата професия? Танцувате прекрасно, пеете или рисувате? И въпреки това често си мислите, че всичко това е абсолютна глупост.
Защото вредната програма, насадена в съзнанието ни още от детството, работи денем и нощем с една единствена цел – да обезцени това, което имаме, което можем и което е най-ценно в нас.
И въпреки факта, че в живота ни изобилства от събития, моменти и ситуации, на които можем и трябва да се насладим подобаващо, просто не можем да го направим. „На какво всъщност трябва да се радваш ?!“ – обажда се винаги нашият вътрешен критик.
„Девалвацията“ е на всички фронтове.
Обезценяваме не само доброто, светлината и радостта, които все още продължават да ни се случват, но и нещата, свързани с болка, раздяла и страдание.
Разделяме се с любимия човек и си забраняваме да плачем и да тъгуваме. И на следващия ден тръгваме да търсим нова любов. Радостни и необезпокоявани.
Дори и когато се разболеем продължаваме да играем ролята на всемогъщ човек, който не познава болката и страха. И даже сме много успешни в това. Просто се натъпкваме с хапчета и продължаваме да живеем живота си със същото темпо.
Тоест, обезценяваме болестта си.
Ако сме самотни, не искате да си признаем това. Работим по няколко проекта едновременно и „нямаме време“ да се занимаваме с взаимоотношения.
По този начин обезценяваме самотата си.
А когато е налице обезценяване на това, което се случва с нас, тогава не можем да изживеем болката, да излекувате болестта и да се отървем от самотата!
Ето защо, не забравяйте:
Обезценяването на проблемите не води до нищо добро. Когато се разделите с човек, в който така и не сте успели да се влюбите истински, поне му бъдете благодарни за това, което е вложил във връзката.
Не отлагайте лечението на болестите с години. Трудно ще ви бъде да се чувствате щастливи, ако сте болни.
Самотата е страшно нещо, тя може да се превърне в хронична, продължителна и … да започнете да я възприемате като нещо съвсем обичайно. И тогава възниква вътрешен конфликт – между това което искате и това, което можете.
Всички проблеми в живота ни започват с обезценяването. Него трябва да преодолеем и тогава всичко ще си дойде на мястото.
Превод и редакция: Лора Костова
