Домът за мен никога не е бил място за безопасност, спокойствие, утеха и тишина… Но днес вече намирам именно този мир в ръцете му. Да бъда с него най-накрая е като да се чувствам сякаш съм у дома и мирът е в негово присъствие до мен.
В тъмна нощ, далеч от оживените улици и нашите работни места от 9 до 18, под одеялата и спален чувал, прокарвам пръсти по контурите на гърба му и по долната част на гръбнака му, усещайки кожата му и всяка част от тялото.
Ръцете му – те са силни и здрави, но в същото време имат най-мекото докосване на света. Те почиват върху леките извивки на тялото ми и от време на време ръцете ни се преплитат с дланите ни, които опрени една в друга, допълвайки се един с друга без нужда от каквито и да е думи.
Любовта устоява на всички ежедневни изпитания от живота, дори когато сме разделени.
Харесва ми просто да седим един до друг в мълчание, без да се докосваме, просто за да усетим и да знаем, че другият е там. Това е в обикновените моменти, когато го гледам как спокойно спи до мен. Също и когато той се наслаждава на точно същото ястие, което избира всеки път от любимия ни квартален тайландски ресторант, сякаш го опитва за първи път в живота си.
Именно в разногласията нашите думи и действия са най-важни. Става въпрос за това как преодоляваме житейските трудности и как оставяме настрана различията си. След това се събираме всеки път, за да бъдем още по-силни и по-близки, отколкото сме били преди.
Да го гледам е като да видя бъдещето – това, което искам да видя в себе си.
Вече знам, че мога да живея без страх от нищо и никого, да стана по-добра версия на себе си. Искам да бъда човек, който е мил и безкористно състрадателен. Някой, който обича с открито сърце и който въплъщава смелост, дори и през най-трудните изпитания, които животът му предлага.
Искам да имам някой, с когото мога да израствам.
Това е някой, който извежда положителните аспекти от мен самата, скрити толкова дълбоко вътре в мен, че дори не знаех, че те изобщо съществуват някъде там. Това е някой, който ме вдъхновява да обичам силно, страстно и безусловно. Благодарение на него мога не само да получавам любов, но и да давам. Той ме научи да помагам на тези, които се нуждаят най-много, именно защото чувствам мир в ръцете му… А това е най-великото чувство от всички…
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
