На 14 септември честваме велик празник – Кръстовден. Този ден е изключително важен и значим за всички вярващи.
Празникът Въздвижение на Светия кръст, който се чества на 14 септември, е от особено значение за християните. Затова на този ден те се стичат към храмовете, а тези, които не могат да намерят време за това, са съветвани да се молят у дома и да вършат добри дела.
С Въздвижението на Светия кръст са свързани много традиции . Затова трябва да знаете какво можете и какво не можете да правите на този ден.
Кратко описание на Кръстовден
Дванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.
На Кръстовден се спазва строг пост.
Защо се нарича празникът Кръстовден?
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” – настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради застудяването. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ – вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Историята на празника
През четвърти век кралица Елена намерила кръста на Голгота, на който е разпнат Исус. Именно с това събитие е свързан празникът. По -късно, при разкопки, археолозите открили пещерата, в която Христос бил погребан. Намира се северозападно от Йерусалим. Вярващите издигнали там църквата на Гроба Господен, в която благодатният огън се спуска всяка година.
Празникът Кръстовден е един от най -древните. За съжаление кръстът, на който е разпнат Исус, не е оцелял изцяло. Различни части от него обаче се съхраняват в най -известните храмове по света. А християните на 14 септември всяка година почитат главния символ на своята вяра.
Какво можете да направите?
На този ден е хубаво да посетите църквата. Ако графикът не можете да го направите, тогава духовенството ви съветва да прочетете кратка молитва:
„Животворящ кръст Господен, опази мен и семейството ми от беди, от зли очи и деяния, помогни да намираме любов, взаимно разбирателство и да укрепваме вярата си. Амин „.
Това може да се направи както на работа, така и у дома. Тази проста молитва се препоръчва да се чете ежедневно, за да ви предпази от всякакви проблеми.
На празника Кръстовден хората, според традицията, се срещат с роднини. Отделете време за вашите близки, родители, деца. Можете да подарите на любимия човек кръст или друг предмет, свързан с духовността.
Традиции и обичаи
На Кръстовден се извършват различни ритуали, свързани с почитта към Кръста. В България има обичай на този ден да се прави водосвет и да се освещават кръстове. Вярва се, че водата, осветена на Кръстовден, има особена сила. По това време настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие (това се прави и по Преображение).
Според фолклорните представи от Кръстовден Слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се (това всъщност става около 1 седмица по-късно), а температурата на въздуха и водата видимо се понижава навсякъде. Мъжете си почват да си пазят кръста (анатомически – опасват го с пояс, т.е. с широк платнен колан) поради захлаждането. Жените пък „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им (цветните растения там, респективно – букетите им), защото вече може да се очакват и първите слани.
На Кръстовден кръстът на всеки християнски храм (при православните християни) се изнася в средата му, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът (вид селскостопанска постройка). Поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.
Стопаните го даряват с варива и зеленчуци, а най-вече – с жито от новата реколта. На трапезата има само постни храни. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено (действително или по наименование), като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, бяло грозде.
Най-възрастната жена в домакинството опича кръсташка (кръстова пита) – обреден хляб, украсен с орнамент изобразяващ кръст. За празника се раздават и пресни пити, наричани за случая „житна жертва“, с цел умилостивяване на стихиите (силите на природата или свръхестествените сили, които се предполага, че ги контролират) и постигане на берекет/икономическо благополучие от стопанина.
Какво не бива да се прави на Кръстовден?
На Кръстовден трябва да се спазват постите. Забранено е яденето на риба, месо, млечни продукти и яйца. Истинските вярващи налагат строги табута на различни развлекателни събития. Както при повечето църковни празници, трябва да избягвате почистването и други домакински задължения.
В някои страни Кръстовден се празнува с панаири и народни танци. Като цяло това е време за благодарност и напомняне за жертвата, която Христос направи за нашето спасение.
Кръстова гора
Има едно място в България, към което всяка година в нощта срещу 14 септември, когато православната църква чества Кръстовден – Въздвижение на Светия кръст Господен, се стичат хиляди вярващи. Кръстова гора. Комплексът е разположен сред красива гора в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив. Местността привлича поклонниците с преданието, че там е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с кръста от Голгота и чудото на изцелението.
Частица от чудотворния кръст се пази в комплекса на Кръстова гора, а точно в нощта срещу Кръстовден небето се отваря за вярващите, за да ги дари с благодат и здраве. Богомолците се стичат на поляните около манастира „Св. Троица“ да се помолят за изцеление на телата и пречистване на душите си.На Кръстова гора вярващите се чувстват най-близо до Бог.
Не само заради високата надморска височина, но и заради магическата енергия на мястото. Легендите, но и много очевидци разказват за неговата вълшебната сила, която е най-голяма в дните около празника на 14 септември. Тогава местността почернява от народ, който спи направо на поляните в подножието на върха с огромния кръст, символ на мястото. От основния храм „Покров на Пресвета Богородица” до там се стига по стълби, които минават между 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да запалят свещ и да се помолят на спокойствие пред иконите на своя светец. На Кръстовден посетителите отнасят със себе си по едно от хилядите камъчета, пръснати наоколо, с изрисувано върху тях Разпятие.
Поверието гласи, че изцелението спохожда християните на святото място, докато спят. В съня си те разбират как могат да се спасят от налегналата ги болест. Когато преспиш там, единственото, което се иска от теб, е да запомниш всичко, което видиш на сън, казват монасите от Кръстова гора. Хората вярват и затова идват от цяла България да търсят цяр за физическите и душевните си проблеми. Молитвата продължава до зори, а очевидци разказват, че никой не усеща как минава времето – въпреки хладната нощ, вярващите не чувстват нито студ, нито умора.
Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, твърдят присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия. Голяма част от миряните изминават дългия път догоре, само за да се заредят с енергия. И казват, че тя им стига за цяла година – чак до следващия Кръстовден.
Молитва за Кръстовден:
Тази молитва можете да си я прочетете за Кръстовден. „Кръсте честни, бъди ми пазител на душата и тялото, като със своя образ побеждаваш бесовете, прогонваш враговете, премахваш страстите и ми даряваш благоговение и живот, и сила, със съдействието на Светия Дух и честните молитви на Пречистата Богородица. Амин.“
Кръстовден е празник, който носи дълбоко духовно значение и съчетава както религиозни, така и народни традиции.
Кой празнува имен ден на Кръстовден?
Всяка година на този важен ден- Кръстовден именици са хората, носещи имената Kристина, Красимир, Красимира, Кристиан, Кристиана, Кристина, Кристиян, Кристияна, Кръстан, Кръстана, Кръстена, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстина, Кръстинка, Кръстьо, Кънчо, Ставри.
Честит имен ден на всички именици! Бъдете живи и здрави! Честит Кръстовден!
