„Тя бе дъга от емоции, но се влюби в далтонист.“
Нина Петрова
Любов. Загриженост. Отдаденост. Споделеност. Мечти. Подкрепа. Упора. Или просто Тя. Момичето, което те обича. Много. Момичето, което винаги е до теб. Момичето, което е готово на всичко, за да си добре. Защото тя е влюбена в теб. И има очи само за теб. И сърце. И душа. Отдадена е изцяло на теб. И често забравя за себе си. Често поставя твоите нужди пред нейните. И често плаче. Отново за теб.
Но ти няма как да видиш сълзите ѝ. Защото тя никога не плаче пред теб. Прави го тайно. Може би нощем. Или през деня. Прави го тогава, когато повече не може да сдържа сълзите си. И бърза да се скрие, за да не я видиш. Сълзите просто се стичат по красивото ѝ, тъжно лице. Но ти няма как да видиш това. Защото не виждаш нея. Приемаш я като даденост. Или просто като поредното момиче.
Не я гледаш по начина, по който тя гледа теб. Очите ти не блестят, когато тя е наоколо. Не превзема мислите ти. Нито сърцето ти. Момичето, което дава живота си за теб, всъщност не означава нищо за теб. Каква ирония. Толкова е тъжно един човек да е целият ти свят, а ти да не значиш нищо за него.
Или може би я обичаш, дълбоко в себе си. По свой собствен и много странен начин. Или може би не. Кой да знае, освен ти самия? Тя няма да бъде до теб завинаги. Защото ще се измори от безразличието ти. И ще си тръгне. О, повярвай, приятелю. Жените си тръгват, когато най-малко очакваш. И никога не се връщат. Достатъчно любов насила.
Жените, които обичат си тръгват. Завинаги. Те притежават сила, за да го направят. И го правят. Тръгват си от там, където не са ги обичали достатъчно. И не, това не означава, че тя не те обича вече. Жената, която даваше живота си за теб, не се е променила. Тя се е примирила. За теб. За вас. За това, че никога няма да получи любовта, за която мечтае. Мечтаела е някога.
Сега си тръгва и се отказва от нея. Не вижда смисъл. Тя е умна и знае, че не може да обичаш някого насила. Знае, че е неоценена. Но и знае, че ти никога няма да се промениш. И смирено приема поражението. Без шум. Въпреки че отвътре крещи. Има битки, които не могат да бъдат спечелени. Всъщност любовта не е битка. И не може да я спечелиш. А ако я загубиш, знай, че никога не я е имало. Защото истинската любов остава за цял живот и след това.
Но момичето, за което ти беше всичко, знае това. И знае, че тази любов не е присъща за вас. И ти никога не би я обикнал. Просто не ви е писано. Жената, която те обичаше с цялото си сърце, накрая се измори. Предаде се. Смири се. Но и си тръгна – завинаги. Доволен ли си? Спечели ли като я загуби? Тази победа е твоя. Ще празнуваш ли?
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
