Любовта е велико чувство, но то трябва да бъде заслужено. Първото нещо, което трябва да се научим да правим, за да се научим да обичаме, е да бъдем наясно с понятия като влюбване и зависимост. Само тогава, когато преминем през този етап, ще можем да осъзнаем какво е истинска любов, как да обичаме и как да даряваме щастие.
И така, с какво любовта е по-различна от влюбването
Казано най-просто, влюбването е краткотрайно. Това е специфично състояние на духа, когато сме силно привлечени от някого, но, за съжаление, подобно чувство може да трае най-много около 6 месеца, твърдят психолозите. След това или преминава в истинска любов или изчезва.
За влюбването се твърди още, че то възниква стихийно и представлява своеобразно „сливане“ на две личности в едно. Всичко останало отстъпва на заден план. Влюбените не са в състояние да мислят за нищо останало, освен един за друг. Физическата раздяла им причинява огромна болка.
За разлика от осъзнатата, дълбока любов, влюбването възниква неволно. То просто ни се случва и е добро чувство за начало на сериозна връзка.
Но, попаднали случайно под негова власт, следващият етап по пътя към любовта, не се постига така лесно. Трябва да се положат усилия.
Както учат дебелите книги на психолозите, любовта е резултат от акт на воля и съзнателен избор, който изисква както умствена, така и физическа работа.
Как любовта се различава от пристрастяването
Съществува пасивна и активна зависимост.
Пасивна зависимост
Пасивната зависимост е, когато се нуждаем от любов само поради една-единствена причина – за да решим всички наши ежедневни и екзистенциални проблеми, основният от които е страхът от живота. Страхът, че трябва да се справяме с него сами.
Тук се очертава една много тънка линия. Всъщност екзистенциалният страх от живота, чувството за пълна самота на човек са нормални преживявания и те не трябва да се приемат като някакво патологично състояние.
Защото именно тези преживявания тласкат хората един към друг от незапомнени времена. Както се казва, в студеното легло е по-топло, когато сте двама.
И тук веднага в ума ни изплуват някои пасажи от Еклесиаст:
„Двама е по-добре от един, защото ако единият падне, другият ще вдигне другаря си. И дори и двамата да паднат, тогава ще им е топло; а как човек може да се стопли сам? „
И въпреки това, нека потърсим тънката границата между простото човешко желание да се „стоплим“ и патологичната зависимост от партньора.
Ще бъде несправедливо, ако не признаем, че страдащите от пасивна зависимост понякога все пак дават нещо на партньора си, а не само „изсмукват“ от него. Но едва ли някой може да остане заблуден, защото обикновено това се прави от тяхна страна с едничката цел да успеят да задържат партньора си „вързан“ към тях.
Активна зависимост
Човек, страдащ от активна зависимост, се нуждае от роб, с когото да може да компенсира ниското си самочувствие. Следователно, такъв човек търси партньор, когото може лесно да подчини, при това напълно. Затова партньорът се избира такъв, който е напълно безпомощен и зависим.
6 умения, от които се нуждаете, за се научите да обичате
А сега нека се обърнем към онези умения, които трябва да притежаваме, ако искаме да се научим да обичаме.
Да обръщаме внимание един на друг
Това означава, че трябва да се научим да слушаме партньора си, дори и понякога да сме ангажирани със собствените си проблеми и това да изисква усилия. Винаги си струва да се окаже подкрепа, защото това е признак на дълбока привързаност и грижа. Ако не се изслушваме взаимно, не може да става дума за любов.
Да не научим да приемаме различията
Трябва да се научим да приемаме различията. Особено, когато става дума за любимите хора. Позволете на човека до вас да бъде различен от вас. Това е много важно условие, да се приемаме такива, каквито сме, в противен случай човек никога няма да се научи да обича.
Да се научим да живеем и когато не сме нон стоп с любимия
Трябва да се научим да се справяме и един без друг. Това е може би най-важното умение в целия този списък. За съжаление, някои влюбени при раздяла изпадат в истерия и се „оправят“ едва когато партньорът се завърне отново при тях. Такива състояния са характерни за етапът на влюбване, но са много опасни.
Да се научим да изразяваме открито емоциите си към партньора
Трябва да се научим да изразяваме открито емоциите си към партньора си, особено негативните. Също така трябва да се научим да изразяваме открито своите нужди, както и да му казваме за нещата, които не бихме искали да прави, ако има такива.
Защото, помислете, до какво ще доведат дългосрочните лъжи или дори само премълчавания? Ако връзката е основана на лъжа, въпрос на време е да се разпадне.
Трябва да се интересуваме и от другите около нас
Трябва да се научим да изпитваме жив интерес и към другите хора, към целия свят около нас. Защото любовта е щастие, а то е невъзможно, когато около нас срещаме само страдание и болка. Ето защо, за да се научим да обичаме истински, трябва да се озърнем и виждайки, че някой се нуждае от помощ, да му помогнем с каквото можем.
Трябва да възпитаваме у себе си смелост
Животът е риск от страдание, болка, промяна и неизбежна загуба. Съвместният живот, с някого, когото обичаме много, съдържа целият този риск, само че двойно по-голям. Защото сега, когато сте двама, вие мислите не само за себе си, а и за този, който пазите дълбоко в сърцето си.
