Свършва ли животът след 40? Твърдо „НЕ“! Дори някои биха казали, че точно тогава започва! Дами, всички вие които сте в тази прекрасна възраст, заповядайте на едно забележително събитие, организирано специално за вас – онлайн фестивалът ЖИВОТЪТ СЛЕД 40. 
С неговите две организаторки разговаряме сега – две сестри: Кремена Станилова – психолог и психотерапевт, автор и Теодора Панайотова – антистрес терапевт, гримьор, фотограф.
1. Как ви хрумна идеята да организирате подобен фестивал?
Кремена Станилова: Преди четири години, когато моята баба си отиде, започнах да се замислям за разликите между моето поколение, поколенията на моята майка и на моята баба, когато са били на моята възраст. И си дадох сметка, че българската жена минава много самотно от период на период, обърната към грижата за другите. Докато е млада, тя бива придружавана във важните за нея промени от по-възрастните жени – първата менструация, женитба, отглеждане на деца, намиране на професия.
Навлизайки в средна възраст, тя се оказва сама в един период, в който няма кой да я придружава в тревогите и, в проблемите и, в търсенията и, докато е разпъната между грижата вече не само за собствените си деца и кариерата, но и за остаряващите родители в този тъй важен период на духовно помъдряване, на телесни промени, но и на социални промени – тъй като тук започва стесняване на кръга от приятелства, защото пътищата често се разделят .
Оказва се, че българската жена на 40+ търси сама своите отговори за този период и най-често онова, което намира в мрежата или в приятелските разговори информация за проблемите или болестите на тази възраст, но не и различни гледни точки към решенията. Рядко има информация за духовната инициация, през която минаваме чрез четири предизвикателства на тази възраст – да пуснем остарели разбирания и връзки, да променим гледни точки, да добавим липсващи парченца, отчуждени от нас в резултат на възпитанието ни в детството, да трансформираме неща, за да ни служат в този период по нов начин.
Имам едно подробно интервю в youtube канала ми на тема „Четирите предизвикателства на живота след 40+” за онези, които искат да влязат в дълбочина в темата.
Затова поканих едни от най-добрите психотерапевти, психолози, мотивационни лидери, треньори да споделят своя професионален и житейски опит от тази възраст.
А с Теодора сме тандем по рождение – ние сме сестри и партньори и в работата, и в живота. Работим заедно – аз като психолог и психотерапевт, тя като антистрес терапевт, гримьор, фотограф. Тя е по-творчески ориентираната, аз по-рационално. Но взаимно се допълваме, учим и обогатяваме.
Тя осъществява изработката и промотирането в рекламната част на фестивала.
2. Защо навлизането във възрастта 40+ обезкуражава някои жени? И какво бихте казали на всички тях?
Кремена: Смятам, че много жени са погълнали стереотипите на обществото за това какво се очаква в тази възраст, че младостта е свършила, че няма за къде да опитваш наново, ако нещо не те удовлетворява. Както и това, че 40+ поставя пред нас задачата да почнем да обработваме по-цялостно всичко, което се случва в света извън нас и извън нас, да се разделим с илюзиите, и с егоцентризма на младостта, за да почнем да смиламе събитията и преживяванията по повод тях мъдро и с любов към себе си и към света. Не винаги този процес е безболезнен. Той оставя рани, които трябва да се превържат и излекуват.
Бих им казала да се учат да живеят по един себесъхраняващ начин.
Теодора: Колкото повече добавени години, толкова повече преживелищен опит – дали осъзнат или не, опитът от събитийности, както позитивни, така и не дотам, винаги е свързан с умирането на илюзиите, а това е доста обезсърчително. Но все пак отпадането на илюзии и вярвания е задължително, за да се продължим напред, по нов път и по-себеобичащи и познаващи се. Обезкуражаването е задължителен етап според мен, тъй като за добър рестарт, трябва да има и добро зануляване…Листата се сменят , едни опадват, други никнат, естествен процес на упадък, предхождаш естествен процес на възход.
3.Има ли жена, която е ваш идеал за достойно поведение в зряла възраст и на която се възхищавате. Коя е тя?
Кремена: Мъдрата жена. А това е всяка жена в моя живот и не само, която е приела, че светът може да е всякакъв, както и че е приела и може да бъде всякаква – и отговорна и безотговорна, и работлива, и мързелива, приемаща, и отхвърляща, и молеща, и настъпваща. Свободната жена да бъде във всеки момент това, което е и която отстоява себе си и своите права.
Теодора: Баба ми, майка ми, сестра ми и всички мои прародни жени , а и изобщо всички прадревни жени в целия свят, които са били все пак победители в един еволюционен процес, без значение колко просветени са били тогава…Колкото по-назад отиваме, толкова повече мъдрост незамърсена от „хиляди източници на познание”има…Дори, ако човек се разходи в едно наше българско и забравено от градската цивилизация село, би могъл да се докосне до този извор на истински ценности, дори и само в един обикновен разговор за посоката на пътя или времето.. Случвало се е хиляди приказки да изпризказваш с някой, мине някоя древна жена, една дума ще каже, цял пъзел ще нареди! Затова елате във фестивала да наредим пъзела на живота след 40+.
4. Какво очаквате да се случи след реализацията на онлайн фестивала „Животът след 40?”
Кремена: Да сложим началото на една женска общност, в която да се подкрепяме и след фестивала, както и да споделяме опит и открития за този период от живота, както и да изградим група на принадлежност и топло сестринство. А в личен план очаквам лятото, за да си почивам, може би да пътувам и да се наслаждавам на красотите на света с всичките си сетива.
Теодора: Очаквам най-вече всеки да намери своя истина от лекциите във фестивала и да я приложи с успех в живота си, също така очаквам да се получи и онова междучовешко свързване по сродност, което е много, тъй като клетките на човек разпознават сродността, като безопасна среда, в която да се отпусне и да разгърне най-доброто от себе си…В личен план се оставям да бъда приятно изненадана, както от себе си така и от цялата Вселена.
5. Ако имахте силата да промените света, какво бихте направили?
Кремена: Бих излекувала сърцата на всички наранени хора, които през раните си нараняват други хора и животни. За да има по-малко болка в този свят и повече любов и емпатия към всяка живинка на този свят. Защото болката е неизразена любов, а гневът и омразата са любов поели в погрешна посока.
Теодора: Аз смятам, че повечето беди в този свят се дължат на липсата на съвест, отговорност, търпение и емпатия..Бих сложила по-много от тях във всеки, без риск от предозиране..Този свят има нужда от хора, които са отговорни за действията и помислите си, както и от по-чувствителни хора, ала не чувствителни и съобразителни само за техните си болки, а изобщо да имат усещането и за отсрещния, било то човек, още повече животно или природа..Да, аз смятам, че нашето отношение към по-беззащитните ни прави човеци. Всички могат да благоговеят пред по-силния, пред себеподобен, но висша степен на доказателство, че си човек е да си мил с по-малките и по-безсилните от теб.
Да благодарим на организаторките на онлайн фестивала и разбира се, всяка дама е добре дошла там! Юни наближава! Да се забавляваме и учим заедно!
Интервю на Лора Костова
