Битува един мит, който е крайно време да бъде разбит. Той гласи, че мъжката половина от човечеството не се нуждае толкова много от обич и топлина, колкото нежната. Но само защото мъжете изглеждат силни и груби, това не значи, че те могат да живеят без да бъдат обичани. По сърце те са дори много по-крехки и уязвими от жените. Просто не го показват, защото не е в тяхната природа. Така както в нашата, женска природа, е заложено да бъдем по-открити и да изразяваме по-лесно своите чувства. Просто въпрос на физиология.
Но всъщност, това което една обикновена жена лесно би могла да издържи, може просто да сломи един мъж. И не са редки примерите от живота, които красноречиво потвърждават това.
Най-лесният начин да стимулираш един мъж да даде всичко от себе си, е да го обичаш. Безрезервно. И без да търсиш нищо в замяна. Разбира се, няма как да си толкова всеотдаен за някой, който не отвръща със същото. Затова, когато избирате своите мъже в живота, дами, бъдете внимателни. Съдбата е отредила за всеки от нас такъв, човек, който да ни подхожда перфектно. Грешката ни е, че ние не го дочакваме, а бързаме да си търсим заместители. И после с огорчение казваме – не, няма я истинската любов.
Но любовта я има и тя не е виновна, че някои хора просто са направили грешен избор.
Огорчената жена става мнителна и обезверена, както, разбира се и огорченият мъж. Но чия е вината за лошата връзка? На единия партньор, на двамата? Често пъти се случва така, че и двамата нямат вина. Или само една – че са се събрали, въпреки, че не са един за друг.
Щастието във връзката не може да се гради единствено на компромиси, особено, когато става дума за огромни различия в моралните ценности, в разбирането на живота като цяло. Ако е налице такова разминаване, по-добре е да се разделите докато е време. Така и двамата ще се предпазите от болка и страдание. Защото с времето всичко ще става все по-лошо и ще се съсипете окончателно един друг.
Да даряваш любов е призвание, което трябва всеки сам за себе си да осъзнае и последва. Не е задължение, не е препоръка, а просто призвание. И тук не става въпрос само за любовта между двама влюбени, а за любовта като цяло.
Има много начини да даряваш любов. Но трябва да си осъзнал нуждата да го правиш. Тогава се случва истинското вълшебство.
Да утешиш някоя изстрадала душа, дори и само с няколко топли думи, да съчувстваш на някой близък за трудностите, през които преминава, защото състраданието лекува, да дадеш на гладно бездомно животно къшей хляб… Всичко това са форми на любов, достъпни за всички ни. Дори и когато все още не е дошла онази разтърсваща, истинска, искрена, голяма любов, за която всички копнеем. Подгрявайте, учете се да обичате, учете децата си да обичат и тогава светът ще бъде много по-различен за всички нас!
