Всяка година на 18 Януари Православната църква чества паметта на Свети Атанасий Велики. Самият празник е наречен – Атанасовден.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената: Атанас, Наско, Атанаска, Наска, Танас, Насо, Ася, Настя, Нася, Таньо, Таню, Живко, Живка, Тина, Нанси и техните производни.
Още стари времена съществува поверието, че този празничен ден бележи средата на зимата, а веднага след него зимните студове постепенно започват да отстъпват пред идващата пролет.
Пролетта казвала:“Иди си зимо, идвай лято!”
В този ден жените трябва да омесят медени пити, под формата на куче, защото според преданията на Атанасовден се е раждала чумата.
Според народните поверия от този ден нататък денят започва да нараства „колкото зърно житце“.
Основните ястия, които по традиция трябва да присъстват на празничната трапеза за празника са: омесена питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, но най-вече трябва да има свинско с бамя.
Бъдещият свети Атанасий е роден в края на 3 век, ок. 295, в град Александрия, Египет. Като младеж, след като изучавал съвременни науки в Александрийския катехумен, той е доведен от майка си, благочестива християнка, в Божия храм, при Св. Александър, александрийски патриарх и станал предан в служба на Господа.
Живеейки в Божият храм, бъдещият светец отдава живота си в ревностно изпълнение на Божиите заповеди.
През 319 г. той е ръкоположен за дякон на Александрийската църква от патриарх Александър. Приблизително по същото време бъдещият свети Атанасий започнал да създава своите богословски, духовни и нравствени литературни произведения.
През 326 г., след смъртта на патриарх Александър Александрийски, Св. Атанасий е бил издигнат в сан епископ и получава управлението на Александрийската катедра. По време на своята архипастирска служба светецът пътувал до много църкви, за да проповядва (по-специално с изобличителни проповеди срещу така наречения ерес).
Той пишел много срещу ересите в защита на истинското апостолско учение, което предизвиквало невероятна ярост сред привържениците на тази ерес и затова е бил подложен на различни видове клевети и обиди.
Свети Атанасий е архиепископ на град Александрия в продължение на 46 години, многократно е изгонван от амвона и след това се връщал обратно. Божият съд обаче не подминал и еретиците: основателят на ереста сложил край на земния си път и ереста, ревностно разпространявана, постепенно започнала да отслабва.
Според житието на Св. Атанасий Велики, последните години от живота си светецът живял мирно и спокойно, посвещавайки това благодатно време на просвещението на стадото и утвърждаването на истинското Христово учение.
Предполага се, че в нощта на 2 май срещу 3 май 373 г. на 76-годишна възраст св. Атанасий Велики напуснал тленното си тяло, а чистата му душа мирно се оттеглила при Господа.
Основното съдържание на църковно-книжовните произведения на Св. Атанасий Велики е предимно с христологично убеждение, в своите писания, спорейки с привържениците на ереса, той защитавал единосъщинските две Ипостаси на Светата Троица – Бог Отец и Бог Син. Написва и 2 текста, където светецът обсъжда шествието на Светия Дух – 3-та Ипостас на Света Троица.
