Животът, уви, не винаги е справедлив и честен, понякога става така, че неприятните изненади просто се случват и няма как да бъдат избегнати. Можете да се подготвяте колкото искате за най-лошото и пак да сте неподготвени за него. Препятствията по пътя, както и други фактори, могат да ни пречупят и да ни поставят на колене. За съжаление.
А някои от тях наистина ни карат да се чувстваме така, сякаш са ни изтръгнали сърцето от гърдите и са го захвърлили на пътя.
Например, когато в един съвсем обикновен и на пръв поглед скучен ден се сбогувате с любим човек, с пълна увереност, че скоро ще се видите и че всичко ще бъде както преди. И дори не подозирате, че всъщност се виждате за последно или, да речем, че вашата „вечна“ любов няма да оцелее на следващата сутрин.
И се чудите защо всичко се е случило така, както се е случило.
Той просто е спрял да ви обича. Тя просто се е оказала на грешното място в неподходящото време. Той изпи много алкохол и по някаква причина реши да седне зад волана. Тя се изкуши да изневери с колегата си и реши, че не обича вас, а него. Изброяването може да продължи безкрай.
Но каквото и да ви се е случило, резултатът е един и същ – животът, с който сте свикнали, вече го няма. И трябва да помислите как да живеете при новите обстоятелства.
Хората, чийто живот току-що се е разпаднал, трябва да намерят един или друг начин, за да поддържат поне относителен оптимизъм. Защо, толкова ли е важно? Да, защото без оптимизъм ние, изправени пред трагедия, участваме в битка, която е предварително загубена.
Когато животът отнема близките ни от нас, със сигурност това е ужасно. И все пак, в тази ситуация съществува и един положителен ефект – напомня ни, че трябва да отделяме повече време на онези, които все още са с нас и най-накрая да започнем да ги оценяваме.
Дори да не се е случило нищо с вас или с хората, които обичате досега, понякога е достатъчно да разгледате онези кошмарни ситуации, с които другите трябва да се справят, за да ви напомнят колко скъпи са ви вашите близки.
Понякога губим тези, които обичаме повече от всичко друго, по собствена воля. Самите ние решаваме да прекратим връзката, убеждавайки се, че тревата от другата страна на оградата е много по-зелена. Решаваме, че не сме готови, че все още не сме тръгнали нагоре или че не сме сигурни в реалността на чувствата.
И така унищожаваме щастието си със собствените си ръце, разделяйки се с наистина обичащи и обичани хора.
3 важни извода за тези, които някога са губили любовта си
Изборът не винаги е наш. Но дори ако не сте решили да продължите връзката и сте избрали да я оставите в миналото, резултатът е все същият – трябва да се справите сами с последствията.
Любовта, която някога ви е подкрепяла във всяка ситуация и ви е изпълвала със сила, вече я няма.
Разбира се, болката от прекъсването на връзката и болката от загубата на любим човек са несравними. Но житейските уроци, които научавате от преживяването и на двете, имат много общо.
Кои са тези уроци – така болезнени, но и същевременно толкова важни?
С удоволствие бихте изпитали всички лоши неща във връзката, с които преди не сте се примирявали
Сега, когато любимият човек не до вас, вие чувствате, че с удоволствие бихте изпитали всички лоши неща във връзката, само и само за да почувствате отново доброто.
Умът ни върши брилянтна работа, като губи от поглед неприятните спомени и вместо това си спомня само приятното и доброто.
След известно време лошите спомени започват да се чувстват сякаш не са чак толкова лоши. Започваме да мислим, че след раздялата с любимия човек сме постъпили прибързано и безразсъдно и всъщност оплакванията и заяжданията, които е трябвало да изслушаме, не са били толкова ужасни. Можело е да има и по-лоши неща.
Започва да ни изглежда, че много добре бихме могли да се примирим с грешките, допуснати от нашите бивши партньори – колко малко той или тя ни е оценявал. Все пак сме можели да се примирим с всичко, което не ни харесва чак толкова в тях и сме съгласни да върнем времето назад, само и само да ги прегърнем още веднъж.
Да, умовете ни напълно разбират и осъзнават, че връзката с този човек не е била изцяло светла, но все пак сме сигурни, всичко би било по-добро от тъмнината, която ни заобикаля тук и сега.
Боли ви да мислите за този човек, но в същото време не искате да спирате
Напълно разбирате, че трябва да продължите напред. Знаете, че не бива да съсипвате живота си, като се спирате на загубеното, защото така живеете в миналото. Особено, ако това минало е изпълнено с болка и скръб, това не е живот.
Да, след като загубим любим човек по един или друг начин, наистина се нуждаем от време, за да скърбим. Да се примирим с новата реалност, дори и да не ни харесва.
Но това не може да продължи вечно – и не би трябвало. Трябва да съберете силата на волята си в юмрук и да насочите вниманието си от миналото към бъдещето. Защото, ако не го направите, ще спрете да живеете истински. Ще спрете да растете и да се развивате.
Ще спрете да се движите напред, защото ще се опитате да живеете живот, който вече не съществува.
И колкото и да ви боли, когато мислите и премисляте какво се е случило и какво не може да се върне, все пак го правите. И ако сте се разделили по ваша инициатива с партньора си, една огромна доза гняв се смесва с непосилната болка, причинена от мислите по него.
И ако сте инициирали края на връзката, всичко е още по-лошо. Започвате да мразите себе си за това, че сте унищожили собственото си щастие, което в миналото ви се е струва много по-спокойно и радостно, отколкото е било в действителност. Но това вече няма значение.
Каквото и да се случи, животът продължава
Съществуват две възможности – можете или съзнателно да решите да продължите да сте част от него, или да се откажете от това.
Рано или късно ще осъзнаете, че сте изтощени до краен предел – както физически, така и емоционално.
Положили сте толкова много усилия, опитвайки се да се разсеете от случилото се с вас и всячески сте се опитвали да се принудите да получите поне малко удоволствие от живота.
И непрекъснато си повтаряте, че всичко е наред. Преживявате много труден период от живота и това е практически единственият начин, по който все още можете да функционирате.
Но рано или късно идва момент, в който вече не можете да се преструвате, че се справяте отлично във всичко.
Когато вече не можете да лъжете себе си и трябва наистина да обърнете внимание на всичко, което се случва в главата ви. И когато дойде този момент, да вземете може би най-трудното решение в живота си – трябва да се принудите да осъзнаете най-сетне, че животът наистина продължава.
Ще трябва да го изживеете без този човек, защото времената, когато сте били щастливи заедно, не могат да бъдат върнати.
Може да ви се струва, че като правите това, вие предавате спомена за връзката си, но в действителност не е така. Правейки това, вие преставате да се предавате. Трябва сериозно да помислите дали сте готови да продължите да държите спомена за този човек в конвулсна хватка, изоставяйки себе си заради това.
Разбира се, това изобщо не означава, че трябва да изтриете от паметта си всичко, свързано с него. Защото, всички знаем поговорката, че хората, които обичаме, никога не ни напускат. Те остават да живеят в дълбините на сърцата ни до края на дните ни.
Освен това, когато загубим хора, които наистина обичаме, това понякога ни насочва точно по пътя, който първоначално е бил предназначен за нас от самата Съдба.
И все пак, да – някои хора идват в живота ни само временно, но успяват да оставят в него дълбока следа. Ще я запазим. И ще продължим напред.
