Всички сме родени със сърце на орел (Притча за орела и пилето)

Интересно

Всички сме родени със сърце на орел (Притча за орела и пилето)

Един селянин отишъл в гората, за да потърси и улови пойна птичка за вкъщи, но вместо това открил яйце на орел. Човекът го взел и го занесъл в дома си. Поставил го в гнездото при другите яйца. Скоро от яйцето се излюпило младо орле, което било отгледано и израснало сред домашните пилета.

Изминали се пет лета и известен орнитолог посетил стопанството на селянина.

Минавайки покрай кокошарника, той категорично заявил:

— Тази птица не е обикновено пиле, това е орел! – отсекъл специалистът по птици.

— Знам! — казал селянинът. – Но аз го отгледах като пиле и той вече не е орел. Защото е копирал от поведението на пилетата и това го е превърнало в същото пиле, като другите, въпреки факта, че размахът на крилата му е метър и половина.

— Грешиш! — рекъл орнитологът. – Той Е и ВИНАГИ ще бъде орел! Защото в гърдите си той има сърце на орел! И някой ден то ще му припомни и ще го накара да полети, да се рее, високо в небесата.

— Не, не! — отговорил селянинът, твърдо уверен в думите си. – Той се превърна в пиле и никога няма да полети като орел.

Двамата започнали да водят спор. Орнитологът взел орела, сложил го на рамото си и казал:

— Ти си орел и принадлежиш на небето, а не на земята, отвори крилете си и полети! Лети!

Орелът стъпкал рамото на специалиста, огледал се, забелязал, че кокошките кълват зърно и скочил при тях.

Селянинът потъркал ръце, доволно се засмял и рекъл:

— Казах ти, че се е превърнал в пиле…

— Не! Не вярвам! — настоятелно му отвърнал специалистът. – Орелът винаги ще си бъде орел! Нека утре да направим още един експеримент.

Селянинът се съгласил.

На следващият ден орнитологът дошъл отново. Взел орелът и се качил на покрива на къщата. Изрекъл същите думи:

— Ти си орел, разпери криле и полети! Лети!

Както първият път, така и днес – орелът видял кокошките да кълват зърно и скочил при тях.

Стопанинът се засмял още по-доволен, защото неговото убеждение се потвърдило за втори път.

— Е, казах ти, че се е превърнал в пиле! Трябва да повярваш в това. Приеми го най-накрая.

— Не! Категорично отказвам, да повярвам в това! – отговорил, със същата увереност, орнитологът. – Това е орел и винаги ще бъде орел! Утре ще проведем още един, последен, експеримент. Но те уверявам, че орелът утре ще полети в небесата.

На следващият ден селянинът и специалистът станали още в ранни зори. Взели величествената птица и я извели от селото. Изкачили се на върха на близката планина. Слънцето започнало да осветлява върховете на околните планини.

Орнитологът вдигнал над главата си птицата и уверено изрекъл:

— Ти си орел! Ти принадлежиш на небето, а не на земята! Разпери крилете си и полети! Лети! Рей се по небесната шир!

Орелът плахо се огледал. Започнал да трепери от страх и вълнение, но не полетял. Тогава орнитологът го обърнал към изгряващото слънце и го хвърлил в бездната на светлината. В този вълшебен миг орелът разтворил могъщите си криле и величествено се издигнал в небето, преодолявайки страховете си.

Той се издигал все по-високо и по-високо, докато не изчезнал от погледа на селянина и специалиста…

Ако някой ни втълпи, че сме пилета, може би ще му повярваме. Да бъдем решителни и да счупим оковите на страха и рамките на ограниченията! Нека напуснем зоната на комфорта.

Всички сме родени със сърце на орел. Затова трябва да се престрашим, да разгърнем криле и да полетим. Не бива да се примиряваме с това – да чакаме да ни подхвърлят нещо, да сведем глави, за да кълвем зърната, които ни подхвърлят в краката.

Запомнете, че всички сме родени като орли!

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,
на горе